Proverbs 8

Призив на мъдростта

1 ^a Не вика ли мъдростта?
И разумът не надава ли гласа си?
2 Тя стои по върха на високите места край пътя,
на кръстопътя;
3 прогласява при портите, при входа на града,
при входа на вратите:
4 Към вас, хора, викам
и гласът ми е към човешките синове.
5 Вие, глупави, разберете благоразумие;
и вие, безумни, придобивайте разумно сърце.
6 ^b Послушайте, защото ще говоря хубави неща
и ще отворя устните си да произнеса правото.
7 Защото езикът ми ще изговори истина,
а нечестието е мерзост за устните ми.
8 Всичките думи на устата ми са справедливи,
в тях няма нищо лъжливо или коварно.
9 Те всички са ясни за разумния човек
и правилни за тези, които намират знание.
10 Приемете поуката ми, а не сребро,
и по-добре знание, отколкото избрано злато.
11 ^c Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни
и всичко желателно не се сравнява с нея.
12 Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието
и издирвам знание на умни мисли.
13 ^d Страх от Господа е да се мрази злото.
Аз мразя гордост и високомерие,
лош път и извратени уста.
14 ^e В мен е съветът и здравомислието;
аз съм разум; в мен е силата.
15 ^f Чрез мене царете царуват
и началниците узаконяват правда.
16 Чрез мене князете началстват,
също и големците, и всички земни съдии.
17 ^g Аз обичам онези, които ме обичат,
и онези, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 ^h Богатството и славата са с мене.
Да! Трайният имот и правдата.
19 ⁱ Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато,
и приходът от мен – от избрано сребро.
20 Ходя по пътя на правдата,
сред пътеките на правосъдието,
21 за да направя да наследят имот тези, които ме обичат,
и за да напълня съкровищницата им.
22 ^j Господ ме имаше в начало на пътя Си,
като първо от древните Си дела.
23 ^k От вечността бях поставена, от начало,
преди създаването на земята.
24 Родих се, когато не съществуваха бездните,
когато нямаше извори, пълни с вода.
25 ^l Преди да се поставят планините,
преди хълмовете – аз бях родена,
26 докато Господ още не беше направил земята, нито полетата,
нито първите буци пръст на света.
27 Когато приготвяше небето, аз бях там;
когато разпростираше свод над лицето на бездната,
28 когато закрепваше облаците горе,
когато усилваше изворите на бездната,
29 ^m когато налагаше закона Си на морето,
така че водите да не престъпват повелението Му,
когато нареждаше основите на земята,
30 ⁿ тогава аз бях при Него като майсторски работник
и всеки ден се наслаждавах,
веселях се винаги пред Него.
31 ^o Радвах се на обитаемата Му земя
и насладата ми беше с човешки синове.
32 ^p И така, сега, послушайте ме, о, синове,
защото блажени са онези, които пазят моите пътища.
33 Послушайте поуката,
не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 ^q Блажен този човек, който ме слуша,
като бди всеки ден при моите порти
и чака при стълбовете на вратата ми.
35 ^r Защото който ме намери, намира живот
и придобива благоволение от Господа ;
36 ^s а който ме пропуска, онеправдава своята душа;
всички, които мразят мен, обичат смъртта.